- Защо законодателството на ЕС е важно за мен?
- Какво представлява европейското общностно право?
- Какви са законодателните процедури на Европейския съюз?
- Основни Законодателни Процедури
- Правни инструменти, засягащи дейността на търговските дружества
- Обвързващи правни инструменти
- Prelex (Прелекс) – Базата от данни за междуинституционалните процедури
- Консолидирано законодателство
- EUR-Lex – директорията за законодателството на EC в сила
- Право на Европейския съюз в областта на ИКТ
Защо законодателството на ЕС е важно за мен?
Присъединяването на нови държави-членки към Европейския съюз и към единния пазар на ЕС налага търговските дружества от тези държави-членки да адаптират методите си на управление и производство към „Acquis Communautaire” (европейското общностно право) и към Правилата на единния пазар. Затова е от огромно значение да се повиши осведомеността на организацията по този въпрос като цяло, да се помогне на търговските дружества да разберат законодателните процеси на ЕС и ефекта, който тези инструменти могат да имат върху тяхната търговска дейност.
Подготовката и прилагането на общностното право е въпрос, който засяга не само правителството и администрацията, а също и бизнеса, регионалните и местни органи и представляващите бизнеса организации.
Настоящето CD и другите дейности по ICTtrain, проект, финансиран от Европейската Комисия (www.icttrain.eu), ще подпомогнат ИКТ компаниите да се приспособят към предизвикателствата, свързани с приемането в ЕС и по-специално към промените, произтичащи на ниво компания, в резултат от необходимостта от адаптиране на законодателството на Общността.
Какво представлява европейското общностно право?
Общностното право се развива непрекъснато и включва:
- съдържанието, принципите и политическите цели на Договорите, върху които е основан Съюзът;
- законодателни актове и решения, приети съгласно Договорите, както и прецедентното право на Европейския съд;
- други актове, независимо дали правно обвързващи или не, приети в рамката на Съюза, като например междуинституционални споразумения, резолюции, изявления, препоръки, указания;
- съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и други актове в рамката на общата външна политика и политика на сигурност;
- съвместни действия, съвместни позиции, подписани конвенции, резолюции, изявления и други актове, договорени в рамката на правосъдието и вътрешните работи;
- международни споразумения, сключени от Общностите, Общностите съвместно с техните Държави-членки, Съюза, както и сключените от Държавите-членки помежду им по отношение на дейностите на Съюза.
За да станат Държава-членка, държавите ще трябва да приемат общностното право на Съюза. Във всички области на общностното право държавите-кандидати трябва да приведат институциите си, управленския си капацитет и административната и правната си система в съответствие със стандартите на ЕС, както на национално, така и на регионално ниво. Това ще им позволи да прилагат общностното право ефективно при присъединяването си и когато е необходимо – да бъдат в състояние да го прилагат ефективно още преди присъединяването си. На общо ниво това изисква добре функционираща и стабилна публична администрация, изградена върху ефективна и обективна служба на обществото, както и независима и ефективна правосъдна система.
Какви са законодателните процедури на Европейския съюз?
Европейските закони се приемат от институциите на ЕС чрез редица процедури. В почти всички случаи Европейската комисия (изпълнителният клон) има монопол върху законодателните инициативи. В такава ситуация Комисията изпраща проектите за законодателство на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент за изменения и одобрение. Съветът на Европейския съюз е съставен от националните ресорни министри, а Европейският парламент – от пряко избрани политици.
Основни Законодателни Процедури
В момента се използват три основни процедури за вземане на решения. Те са съвместно вземане на решение, одобрение и консултация.
1. Процедура на съвместно вземане на решение
Процедурата за съвместно вземане на решение е основната законодателна процедура, чрез която се приемат директиви и наредби. Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент съвместно приемат законодателни актове въз основа на предложение от Европейската комисия. Както от Парламента, така и от Съвета – вторият чрез квалифицирано мнозинство – се изисква да постигнат съгласие по един и същ текст, преди да може да се приеме дадено предложение, но се смята, че Парламентът е приел предложен закон, ако не успее нито да отхвърли, нито да предложи изменения в него (с пълно мнозинство) в рамките на три месеца от приемането му от Съвета.
2. Процедура на одобрение
По тази процедура Съветът може да приема законодателство въз основа на предложение от Европейската комисия, след като получи съгласието на Парламента. Така Парламентът има правната власт да приеме или отхвърли всякакво предложение, но не съществува законов механизъм за предлагане на изменения. Но в Парламента е създадена помирителна комисия и процедура за даване на междинни доклади, чрез които той може да отнесе възраженията си до Съвета и да заплаши да откаже одобрението си, ако възраженията му не бъдат удовлетворени. Процедурата се използва за въпроси, свързани с членството в Съюза.
3. Процедура на консултация
Процедурата на консултация е по-скоро законодателна процедура отколкото просто начин за провеждане на консултация. При тази процедура Съветът, единодушно или с квалифицирано мнозинство в зависимост от разглежданата област на политика, може да приема законодателни актове въз основа на предложение от Европейската комисия, след като се консултира с Европейския парламент. Въпреки че се изисква Съветът да се консултира с Парламента по законодателни предложения, позицията на Парламента не е обвързваща за Съвета. Консултацията се използва все още за законодателни актове, свързани например с хармонизацията на непрякото данъчно облагане, което засяга създаването и функционирането на вътрешния пазар; сближаването на закони, пряко свързани със създаването и функционирането на общ пазар; целите на Съюза, които са свързани с общия пазар, но за които липсва изрична правна база в договорите; закона за конкуренцията и др.
Правни инструменти, засягащи дейността на търговските дружества
Европейският парламент, Комисията и Съветът на министрите са овластени от Договорите да извършват законодателна дейност по всички въпроси в компетентността на ЕС. Вторичното законодателство е право, създадено от изпълнителен орган с дадените му от първичното законодателство правомощия, за да изпълнява и управлява изискванията на това първично законодателство. Примери за такова вторично законодателство са наредби, директиви, решения, препоръки и становища. Вторичното законодателство включва също междуинституционални споразумения, които са споразумения, сключени между институции на Европейския съюз, които разясняват специфичните им правомощия, особено по бюджетни въпроси.
Класификацията на законодателните актове варира между Първия, Втория и Третия стълб. В случая на първия стълб: Вторичното законодателство се класифицира въз основа на това, към кого е насочено и как ще се прилага. Наредбите и директивите задължават всички, а решенията засягат само страните, към които са насочени (които могат да бъдат физически лица, юридически лица или държави-членки). Наредбите имат пряко действие, т.е. те са обвързващи сами по себе като част от националното право, а директивите изискват прилагане от националното законодателство, за да влязат в сила. Но държави, които не успеят или откажат да приложат директиви като част от националното си законодателство, могат да бъдат глобени от Европейския съд.
Директивите и наредбите могат да включват смесица от клаузи за максимална и минимална хармонизация и могат да се изпълняват на принципа „държава на произход” или „държава-приемник”. Цялото законодателство на ЕС трябва да се основава върху даден член от Договор, който се споменава като „правна основа” на законодателството.
Правото на ЕС обхваща широк диапазон, който е сравним с този на правните системи на самите Държави-членки. Казва се, че както условията на Договорите, така и наредбите на ЕС имат „пряко действие” хоризонтално. Това означава, че гражданите могат да разчитат на предоставените им права (и създадените задължения) един спрямо друг. Например, стюардеса би могла да даде под съд наелата я авиокомпания за сексуална дискриминация. Другият основен правен инструмент на ЕС, „директивите”, имат пряко действие, но само „вертикално”. Гражданите не могат да се дават под съд помежду си въз основа на директива на ЕС, тъй като те са насочени към Държавите-членки. Директивите позволяват известно право на избор на Държавите членки, що се отнася до начина, по който те ще преведат (или „транспонират”) директива в националното законодателство – обикновено това се извършва чрез приемане на един или повече законодателни актове. Когато това стане факт, гражданите могат да разчитат на приетия закон. Те могат да дадат под съд правителството само „вертикално” за неправилно изпълнение на директива. Пример за директива е Директивата за отговорността за продуктите, която задължава търговските дружества да носят отговорност за опасни или дефектни продукти, които вредят на потребителите.
„Вторичното законодателство” може да се дефинира като съвкупността от законодателните инструменти, приети от европейските институции съгласно условията на договорите. Вторичното законодателство обхваща обвързващите правни инструменти (наредби, директиви и решения) и необвързващите инструменти (резолюции, становища), записани в Договора за ЕС, заедно с цяла серия от други инструменти, като например вътрешните правилници на институциите и програмите за действие на Общността.
Обвързващи правни инструменти
Наредба
Приета от Съвета съвместно с Европейския парламент или самостоятелно от Комисията, наредбата е обща мярка, която е обвързваща във всичките си части. За разлика от директивите, които са насочени към Държавите-членки, и решенията, които са за конкретни получатели, наредбите са насочени към всички.
Наредбата е пряко приложима, което означава, че създава закон, който влиза в сила незабавно във всички Държави-членки по същия начин както национален инструмент, без допълнителни действия от страна на националните власти.
Директива
Приета от Съвета съвместно с Европейския парламент или самостоятелно от Комисията, директивата е насочена към Държавите-членки. Главната й цел е да приведе в съответствие националното законодателство.
Директивата е обвързваща за Държавите-членки, що се отнася до резултата, който трябва да бъде постигнат, но им оставя избор по отношение на формата и метода, който ще възприемат за осъществяване целите на Общността в рамката на вътрешния си правен ред.
Ако дадена директива не е транспонирана в националното законодателство на Държава-членка, ако е транспонирана частично или ако има закъснение в транспонирането й, гражданите могат да се позовават пряко на въпросната директива пред националните съдилища.
Решение
Прието от Съвета, от Съвета съвместно с Европейския парламент или от Комисията, решението е правен инструмент, чрез който институциите на Общността се произнасят по определен въпрос. Чрез решение институциите могат да изискат Държава-членка или гражданин на Съюза да предприеме или да се въздържи от предприемане на определено действие, или да предоставят права или да наложат задължения на Държава-членка или на гражданин.
Решението е:
индивидуална мярка, като лицата, към които е насочено, трябва да бъдат посочени индивидуално, което отличава решението от наредбата, която е обвързваща в своята цялост.
Необвързващи правни инструменти
Препоръка
Препоръката позволява на институциите да оповестят гледната си точка и да предложат линия на действие, без да налагат правно задължение на онези, до които препоръката е адресирана (Държавите-членки, други институции или в определени случаи гражданите на Съюза).
Становище
Становището е инструмент, който позволява на институциите да направят изявление по необвързващ начин, с други думи – без да налагат правно задължение на онези, до които становището е адресирано. Целта е да се изложи гледната точка на дадена институция по определен въпрос.
Prelex (Прелекс) – Базата от данни за междуинституционалните процедури
PreLex, базата от данни за междуинституционални процедури, проследява основните етапи на процеса на вземане на решения между Комисията и другите институции:
- етап на процедурата;
- решения на институциите;
- имена на лицата;
- отговорни служби;
- данни за справка на документите и др.,
- и осъществява наблюдение над работата на различните свързани с това институции (Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите, Европейската централна банка, Европейския съд и др.)
PreLex проследява всички предложения на Комисията (законодателни и бюджетни досиета, сключване на международни споразумения) и съобщенията от изпращането им на Съвета или на Европейския парламент.
Връзките предоставят на потребителите пряк достъп до наличните електронни текстове (СОМ документи, Официален вестник, Бюлетин на Европейския съюз, документи на Европейския парламент, съобщения за пресата и др.) http://ec.europa.eu/prelex/apcnet.cfm
Консолидирано законодателство
Консолидирането се състои от включване в единичен текст, без официална автентичност, на базов инструмент (Договор или част от общностен законодателен акт) и измененията и поправки, които се правят впоследствие върху него. Консолидирана версия на Договора за създаване на Европейската общност е налична в EUR-Lex.
Цялото вторично законодателство в сила е консолидирано и с него може да се направи справка в EUR-Lex. Тези текстове са предназначени за употреба само за цели на документацията и институциите не приемат отговорност за съдържанието им.
Въз основа на консолидирани текстове Комисията може да предприеме законодателно консолидиране или преработване. Законодателното консолидиране се състои от мерки за приемане на консолидирания текст, с определено преформулиране, чрез законодателна процедура. След това новият текст се публикува в Официалния вестник като законодателен инструмент и става автентичен.
Комисията може също да поеме инициативата за преработване на текст, когато смята за необходимо да се направи цялостен ремонт на законодателството в определена област. В този случай тя започва нова законодателна процедура.
EUR-Lex – директорията за законодателството на EC в сила
EUR-Lex предоставя пряк безплатен достъп до правото на Европейския съюз. На уебстраницата на EUR-Lex посетителят може да направи справка в Официалния вестник на Европейския съюз, както и в договорите, законодателството, прецедентното право и законодателните предложения. http://eur-lex.europa.eu/en/legis/20080901/index.htm
Законодателството на ЕС е разделено на няколко области. Дружествата, членуващи в асоциациите-бенефициенти, които работят в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), трябва да изпълнят изискванията на различни области на законодателството, като директиви/наредби за околната среда, безопасността и др.
Право на Европейския съюз в областта на ИКТ
Свързаното с ИКТ законодателство е обобщено в главата за индустриалната политика и вътрешния пазар (глава №13) от общностното право: 13.20.60. Информационни технологии, телекомуникации и обработка на данни. http://eur-lex.europa.eu/en/legis/20081001/chap132060.htm
Свързаното с ИКТ законодателство на ЕС, което е в сила, съдържа всякакви легални инструменти (обвързващи/необвързващи), които по настоящем оказват влияние върху методите на ръководство и производство на компаниите, които извършват дейността си в ЕС. Информацията за сваляне (download the list) е от 1 октомври 2008г. Тъй като има вероятност той да претърпи промяна, ние ви съветваме да посетите сайта на EUR-Lex, за да получите най-актуалния вариант.