В чл. 17 (3) от Конституцията на Република България е отразено, че “Частната собственост е неприкосновена”, а в чл. 33 - “Жилището е неприкосновено. …Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, или в случаите на крайна необходимост.”
В Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), възприета от Република България, с което нейните разпоредби са задължителни у нас, е отразено: “Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Собствеността е неприкосновена, освен ако накърняването й е нужно за обществен интерес в случай, уреден в закона.” Намесата на властите в нарушение на тези права е недопустима.
В настояще време все по-често се задава въпроса: “На кого имаме право да дадем личните си данни?”
В Закона за защита на личните данни се дава определение за лични данни. Това е всяка информация, която е свързана с физическа, психологическа, физиологична, генетична, психическа, икономическа, социална или културна идентичност на конкретната личност.
Администраторите за лични данни изпълняват установено със закон задължение. Те са вписани в специален регистър при Комисията за защита на личните данни и имат удостоверение за това.
Личните данни се събират само за конкретни, точно определени и законни цели.
На администратори на лични данни (държавни учреждения, публични институции, здравни заведения и др.) може да се представят сведения като единният граждански номер, който съдържа информация за възрастта и пола, за семейството и здравето, за образованието и икономическото състояние, за участието в политическа партия или друга организация.
Юридическо лице – администратор, набира, съхранява, употребява и актуализира данните за своя персонал с цел да води счетоводна отчетност за възнагражденията на служителите, да внася осигурителни вноски и др. Тези задължения на администратора-работодател са установени с Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Данъчнопроцесуалния кодекс и др.
Обработката на лични данни е оправдана и в случаите, когато трябва да се защити живота и здравето на физическото лице. Например нуждаете се от спешна медицинска помощ. За целта лицето трябва да се индентифицира чрез данни, свързани с неговата физическа и физиологична идентичюност – име, възраст, адрес, физиологични белези (кръвна група, зъбен статус) и др.
Обработването на лични данни е позволено и при сключване и изпълнение на договор, по който сте страна като физическо лице.
Възможно е да се поискат лични сведения, ако се изпълнява задача с обществен интерес или за целите на журналистиката, доколкото това обработване на данни не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят те.
Извън изброените случаи обработването на лични данни е позволено само тогава, когато лицето даде изрично своето съгласие.
Когато предоставяте лични данни, изисквайте информация за какво ще се обработват вашите данни, дали сте длъжни да ги посочите или можете да откажете и какви ще бъдат последиците, ако направите това.
ВАЖНО!
Според Закона лични данни се дават само на служители (администратори), които могат да представят удостоверение, че са вписани в специалния регистър при Комисията за защита на личните данни.
Комисията за защита на потебителите (КЗП) ще бъде координиращият орган за прилагане на европейските регламенти, свързани със защита на потебителите по смисъла на регламент 2006/2004/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за административно сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.
Тази комисия е към Министерството на икономиката и енергетиката. Тя ще следи как законодателството се прилага при:
В Европейския търговски регистър сега участват 14 европейски държави. Предстои и ние да се включи в него. Първата директива по дружествено право на Европейския съюз изисква до 1 януари 2008 г. да се въведе в РБългария централен електронен търговски регистър.
Търговците ще се вписват в единен за цялата страна регистър, а не в 29 отделни регистъра към фирмените отделения на окръжните съдилища и Софийски градски съд. Документите ще се подават в звената на Агенцията по вписванията към всеки окръжен град, без да е задължително да са по седалището на фирмата. Регистрацията ще е бърза - средно за 3, а не за 21 дни, а процедурата – опростена.
Регистърът ще е електронен и публичен. Информация и справки ще могат да се правят от всеки - по телефона и по Интернет. Ще станат излишни публикациите, които се правят сега в “Държавен вестник”.
Фирмите ще се регистрират в Агенцията по вписванията към правосъдното министерство.
Всеки търговец ще има собствен идентификационен номер, който няма да се променя до заличаването му. Предвижда се това да е номера му по БУЛСТАТ. Той ще е длъжен да го посочва в кореспонденцията си. По този начин държавните органи сами ще проверяват по електронен път данните за фирмата, без да се иска удостоверение за актуалност на фирмата.
Молбата за заличаване на търговец ще се разглежда незабавно, а вписването на едноличен търговец ще трае минути, за сложно преобразуване на голяма фирма може да са нужни около 3 дни.
Законопроектът дава 2-годишен срок за безплатна пререгистрация на съществуващите 1,5 милиона фирми.
Очаква се при осъществяване на този процес да изчезнат фирмите-фантоми, които сега са между 400 и 700 хиляди и част тях се използват за противозаконни действия (пране на пари, корупционни практики и др.)
Законопроектът за търговския регистър е изготвен от експерти на Американската агенция за международно развитие и Центъра за изследване на демокрацията с помощта на агенцията. Използван е чужд опит, най-вече на Норвегия.
Според Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) всеки има право на свободно придвижване и местожителство в държавата, в която се намира на законно основание и право на напускане на пределите на всяка държава, включително и своята.
Никой не може да бъде експулсиран от собствената си държава или да бъде лишен от право да влезе в нея.
Забранено е колективно експулсиране на чужденци. Чужденец, подлежащ на експулсиране по силата на законно решение, има право на обжалване, ако той живее постоянно на законно основание в страната.
В началото на 90-те години България стана член на Съвета на Европа и ратифицира Европейдската конвенция за правата на човека. Тези права намериха място в новата българска Конституция. При нарушаването на тези права всеки български гражданин, юридическо лице или неправителствена органиация получиха правото да отправят жалби до Страсбург. От своя страна държавата се задължи да осигури съвместимост на вътрешното право с Конституцията, да се съобразява с решенията на страсбургските институциии, да изплати обещетенията и разноските, присъдени от Съда, както и да промени законодателството си, ако то е причина за нарушенията.
Само през последните пет години регистрираните български жалби са скочили от 588 на 927.
Кои са правата, включени в обхвата на Европейската конвенция и нейните допълнителни протоколи?
1. Свобода на физическото лице.
Тук са включени правото на свобода и сигурност, на свободата на придвижване, правото на живот и забрана за подлагане на изтезания или унизително (нечовешко) отнасяне, или наказания, както и забраната за принудително държане в робство или принудително подчинение.
Повече от половината решения на Европейския съд срещу България са постановени във връзка с нарушения на свободата и сигурността.
2. Неприкосновеност на личния и семейния живот.
Това включва: правото на сключване на брак, неприкосновеността на кореспонденцията, на телефонните разговори (у дома, на работното място), на жилището, на личния и семейния живот, правото на родителя след развода да упражнява родителските си права, съобразно съдебното решение и правото на дом за семеен живот.
3. Правото на справедлив процес за защита на граждански права и задължения и при наказателно обвинение.
Това право включва: делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд в разумен срок, съдебното решение да бъде обявено публично (освен при наличие на особени обстоятелства), задължението на всички органи да изпълнят (да се подчинят) на съдебното решение, забраната да бъде налагано наказание без закон.
4. Свободата на словото, мисълта, съвестта и религията.
5. Свобода за обществена и политическа дейност.
Тук се включва правото на сдружаване и свободата на събранията, правото на свободни политически избори.
6. Правото на мирно ползване на собствеността.
Това е единственото икономическо право. В обхвата на защитата се включват материалните и нематериални блага, собствеността върху движими и недвижими вещи (лишаването от правото на собственост, ограничаване на правото на ползване и т.н.). Като защитени блага се възприемат и различните вземания и обезщетения, стига те да са достатъчно определени и безусловни съгласно действащото право.
Европейската конвенция за защита правата на човека понякога се оказва единствения и последен шанс за възстановяване на нарушени права, независимо че процедурата е доста продължителна.
Няколко са изисванията, за да се задейства съда в Страсбург:
1. Гражданинът или юридическото лице трябва да са използвали всички вътрешноправни механизми на българското законодателсво. С други думи – да са сезирали съответните компетентни органи: полиция, администрация, прокуратура. Ако не са получили законова защита от тях, да са обжалвали действията им в съда. Достатъчно е също да са се обърнали към българския съд и спорът им да е приключил с влязло в сила решение. И след като са изчерпани вътрешните в страната процедури, може да се сезира Европейския съд.
2. Жалбата да бъде депозирана, преди да са изтекли 6 месеца от постановяване на окончателното решение на националната инстанция (например Върховния касационен съд, Върховен административен съд).
3. Жалбата да не е анонимна и да не е предствяна пред друг международен орган.
Жалбата до Европейския съд може да се подготви както в свободен текст, така и с попълване на формуляр, получен например по електронната поща, чийто адрес може да се намери в Интернетсайта на Съда.
Съдът може да обяви за недопустима всяка жалба, ако по нея се претендира нарушения на права, които не са в обхвата на Конвенцията или са явно необосновани.
Привличането на адвокат в този начален стадий на подготовка на документите е желателно, за да се сведат до минимум рисковете за обявяването на жалбата за недопустима.
Официални езици за Съда са английски и френски. Допуска се жалбата да бъде написана и на друг език.
При регистрация на жалба не се дължат никакви такси. До един месец след изпращане на жалбата секретариата на Съда дава отговор за регистрацията й, като се посочва съответен номер, чрез който занапред ще се води кореспонденцията.
Цялостната процедура от подаване на жалбата до постановяване на окончателното решение на Съда не е бърза. Минават обикновено 5, 6 и повече години.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Европейският съд не е създаден, за да замени националните съдилища, нито да ревизира техните актове. Не е в неговите компетенции и да ги отменя.
Интернет сайта на Европейския съд, който може да ползвате е: http://www.echr.coe.int
Членството ни в Европеския съюз (ЕС) е свързано с предоставяне на нови възможности за постигане на успех, за повече права и ползи. Затова трябва да познаваме по-добре всичко, което ни се дава, за да го ползваме активно. Ето най-важните от тях:
В Европейския съюз има различни начини, по които гражданите могат да потърсят защита на своите права, свързани с европейското законодателство. В българската администрация вече функционира национален СОЛВИТ център. Чрез тази мрежа магат да се решат проблеми, които са възникнали с неправилно прилагане на европейското законодателство в държава-членка на ЕС, проблеми с презграничен елемент (пътуване, пребиваване, установяване или кандидатстване за работа). Можете да пишете на на адрес: solvit@government.bg или да потърсите повече информация в сайта http://ec.europa.eu/solvit/
Най-често срещаните въпроси за разрешаване са за: взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации, достъп до образование, права в областта на социалното осигуряване, трудови права, разрешителни за пребиваване, регистрация на моторни превозни средства, пазарен достъп до продукти и услуги, данъчно облагане.
Информация за ЕС можете да се получи и на следните телефони:
По материали, предоставени на бТК и vivatel от Правителството на Република България
В глобализирания свят качеството на живота се превръща във все по-спешна за разрешаване задача.
Хенри Кисинджър
Прекрасно е да бъдеш голям човек и голям гражданин.
Оноре дьо Балзак
Гласът на народа е свещен.
Сенека Стари
За всички - равни права; привилегии - за никого.
Томас Джеферсън
Конституцията е не само принципи, а и практика за нещата.
Франсоа Митеран
Равноправието е свят закон за човечеството.
Шилер
Натискът на фактите е такъв, че или ще трябва да се променяме, или ще изчезнем. Необходима е истинска промяна в нашето мислене и поведение.
Александър Кинг
Благополучието на народа да бъде най-висш закон.
Цицерон
Съществуването на обществото е невъзможно, ако липсва почит към властта от народа и към народа от властта.
Жан Батист Лакордер
Когато губи народът, губи държавата.
Японска поговорка
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
Българска поговорка
| [« Назад] | [Съдържание] | [Напред »] |
| бързо призводство при съдебни дела | добре е да се знае |